Когато сме притеснени, уплашени, разстроени, често се чувстваме така сякаш в момента няма нищо друго освен чувството или ситуацията, които ни разстройват.

Когато потънем изцяло в преживяването, губим достъп до мъдрата си част, която е способна да понесе болка, докато в същото време е свързана с реалността.

Ето защо помага да имаме лична скала за субективен дистрес.

Нека направим тази скала от 0 до 10.

0 е събитие, което по никакъв начин не ни разстройва. На 0 сме спокойни.

10 ще съответства на събитие, което олицетворява най-ужасните ни кошмари, за които дори не искаме да мислим.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Започни от 10. Помисли и запиши с думи или символ какво за теб би било най-ужасното нещо в живота.

След това се фокусирай върху 9. Кое е едно от най-страшните неща за теб, което все пак е една идея по-леко от написаното на 10.

Сега отиваме на 8. Какво би ме разстроило наистина много, но е по-леко от написаното на 9.

И така срещу всяка цифра от скалата описваме преживявания, които да обективизират тази скала за нас.

Това упражнение може да ни помогне за това да развием навик, когато се чувстваме зле, да си задаваме въпроса Колко точно страшно и разстройващо е това за мен? Идеята не е да минимизираме или подценяваме чувствата си, а по-скоро да можем да поставим различни преживявания в по-широк житейски контекст.