Емоциите ни са като вълна. Ако можем да ги оставим да минат през нас, да ги подкрепим и да чуем посланието им, те идват и отминават, без болката да се превръща в страдание. Много често обаче ние се страхуваме просто да оставим дадена емоция да мине през нас, изглежда ни плашещо. Често носим илюзията, че ако си позволим да преживеем дадена емоция, ще потънем в нея и тя ще остане завинаги в нас. Това прави така, че вместо да позволим на емоцията да премине като вълна, ние започваме да се борим срещу нея. Тази битка срещу преживяванията ни е именно това, което ни закотвя в тях и ни създава много повече трудности.

Предлагам това упражнение тук като начин да опитаме какво означава да стоя с емоцията си и как да я оставя да премине през мен, за да мога да я процесирам с грижа и подкрепа.

Когато забележите, че чувствате някаква неприятна за вас емоция, спрете за момент и си задайте следните въпроси:

• Как се чувствам в момента?
• Как точно се усеща това чувство сега?
• По какво вътре в мен разбирам, че се чувствам така?
• Какви са усещанията в тялото ми, докато се чувствам така?

Наблюдавайте усещанията си, докато дишате бавно и равномерно. Не се опитвайте да ги променяте. Просто наблюдавайте и забелязвайте как се усеща. Как емоцията е във вас. Проследявайте усещанията си и може би те ще започнат да се променят.

Сета си задайте следния въпрос:

От какво имам нужда, докато се чувствам така?

Може да опитате да поставите ръка на мястото, където най-силно усещате емоцията. Допирът на ръката ни и равномерното дишане са стабилизираща подкрепа за чувството, което преживяваме.

Може да опитате да изпратите послание до емоцията: виждам те и искам да те подкрепя.

Може също да си зададете въпроса: каква информация ми носи сега тази емоция? Какво ново разбирам за себе си и за ситуацията, в която съм?