Когато се чувстваме наранени, самотни, тъжни, ядосани, разочаровани, често болката вътре в нас събужда стари вярвания, които са в синхрон с преживяването ни в момента. Например ако не получим това, на което се надяваме, чувстваме се разочаровани и разочарованието изважда вярването Не съм достатъчно добър или Не ставам.
Ако автоматично повярваме в това, започваме да се чувстваме още по-зле, което на свой ред вади още негативни вярвания и така спиралата надолу може да е безкрайна.
Това упражнение цели да помогне да прекъснем спиралата надолу, като се свържем с реалността на фактите.
Първата стъпка е да набележите негативно вярване, с което искате да работите в момента.
Отговорете си на въпроса: как се чувствам сега, когато тази мисъл е с мен.
Свържете чувството и мисълта в изречение и го запишете: Сега, когато се чувствам ……., в мен се появява мисълта, че …….
Това е важно, защото ни помага да осъзнаем връзката между чувството и мисълта и понякога дори само това ни помага да се почувстваме по-добре. Освен това може да ни помогне и в бъдеще знанието, че дадено чувство е почва да конкретна неприятна мисъл.
Сега разделете листа на две колони.
В първата колона записвате вярването. А във втората колона записвате противоположното вярване.
Отдолу под всяко вярване започвате да записвате доказателства за всяко едно от двете вярвания.
Например:
Негативно вярване, с което искам да работя сега: Не ставам.
Когато това вярване е с мен, чувството е разочарование и вина.
Когато се чувствам разочарована и виновна, в мен се появява мисълта, че не ставам.
Доказателства | Не ставам | ОК съм |
Често откриваме, че доказателствата, които записваме в първата колона, са свързани със ситуации, когато сме се чувствали зле. А доказателствата от втората колата са по-реалистични факти от живота ни. Да се свържем с по-широката житейска картина е добър начин да прекъснем спиралата надолу и не само да се почувстваме по-добре, но и да сме по-свързани с реалността.
