Когато страдаме от ниска самооценка, често не вярваме на добрите думи на другите за нас. Ако аз не се харесвам, а ти ми кажеш нещо хубаво, аз не ти вярвам, че наистина го мислиш. Познато ли ви е това?

Проблемът в това обаче е, че ниската самооценка се е формирала някога в контакта с другите, когато не сме се чувствали приети такива, каквито сме, или пък харесвани и обичани. Ето как това, което е пострадало в контакта с другите, може да се излекува отново в контакта с другите.

Вярвам, че помага, ако се учим да приемаме благите думи и намерения на другите към нас.

Предлагам това упражнение като стъпка в тази посока.

Намислете си нещо, което не харесвате. Нещо простичко. Може да е храна, напитка, място, цвят. Изберете едно нещо.

И започнете да питате хора около вас дали те харесват това нещо.

Да вземем за пример, че сте си намислили дъжд. И да приемем, че вие искрено не харесвате дъжда. Но събирайки различни мнения, чувате, че някои от хората харесват и дори обичат дъжд. Сега, когато получите отговор, че някой обича дъжд, кажете си мислено: Аз не ти вярвам, че харесваш дъжда. Дори ти забранявам да го харесваш.

Как ви звучи това? Кое прави вашето възприятие за дъжда по-валидно от това на някой друг човек, който го вижда през неговите ценности, история и нужди?

Същото важи и за оценката ни за себе си. Реално е напълно възможно нашето възприятие да е различно от искреното възприятие на друг човек. И просто за да сме честни, си струва да приемем и виждането на другия за истина.