Тревожността е едно от най-често срещаните състояния, които ни създават трудности и често ни пречат да живеем пълноценно.

Тревожността е свързана с неяснота и несигурност по отношение на бъдещето. Мислите ни отиват в посока „Ами ако…“ и създаваме различни сценарии в умовете си.

Най-често ние първосигнално се опитваме да успокоим тревогата, като „измислим“ бъдещето. Като решаваме наум хипотетични сценарии и като търсим яснота за неопределеното. Действително понякога липсата на информация създава тревога и съответно набавянето на информация успокоява. Обаче има толкова много ситуации, когато за съжаление не можем да предвидим и начертаем предварително какво ще се случи. Тогава ако се впуснем още повече във въртележката „Ами ако…“, тревожността ескалира.

Тревожността е несигурност за бъдещето и е разбираемо, че се опитваме да я успокоим, търсейки сигурност за бъдещето. Но когато това не е възможно, по-работещо е от несигурност за бъдещето да се придвижим към сигурност тук и сега.

За щастие природата ни е дарила с естествени средства за успокояване, които са винаги с нас и на разположение. Най-лесното свързване със сигурност тук и сега можем да случим през сетивата ни.

Това е известната техника 5-4-3-2-1.

Когато усетите, че тревожността ви е силна, опитайте да се фокусирате върху информацията, която долавяте през сетивата си тук и сега.

Забележете:

5 неща, които виждате

4 неща, които усещате на допир

3 звуци, които чувате

2 миризми, които долавяте

1 вкус, който усещате

Опитайте се да задържите или върнете вниманието си към всяко едно от нещата, които забелязвате. Забележете детайлите, докато дишате бавно и равномерно. Така помагаме на ума да се успокои.

Това е хубав начин да се свържем със сетивата си и чрез тях със сигурността тук и сега. Да се върнем в реалността и да се заземим.

Когато се усещаме тревожни, тревожността оцветява мисленето ни и ни предразполага към това да виждаме мрачните сценарии. Ето защо, дори когато вярваме, че е разумно да потърсим яснота за бъдещето, отново си струва преди това да успокоим ума си, за да имаме достъп до по-реалистично мислене.