Често сме наясно какво искаме, знаем какво ни е нужно да направим, но се страхуваме и страхът ни спира.

Нормално е да изпитваме страх. Целта на това упражнение е да ни свърже с вътрешна подкрепа в момент, когато ни е страх да предприемем нужна и желана стъпка в живота ни.

Набележете първо какво конкретно искате да направите. Важно е да сме конкретни в описването на действието, защото колкото по-неясно и размито е желанието, толкова по-голям е и страхът.

Сега опишете от какво конкретно се страхувате. Какъв конкретно е рискът, ако направя желаната стъпка? Кое е най-лошото, което може да се случи?

Тъй като страховете ни са нормални и тяхната функция е да ни предпазват, не е реалистична цел да спрем да се страхуваме. Често казвам на клиентите си: не е нужно да няма страх, нужно е да има подкрепа.

След като сте прецизирали какво искате да направите и какъв конкретно е страхът ви, идва ред и на най-важната стъпка тук. Помислете и опишете как ще се подкрепите, ако нещата не се получат. Как ще се погрижа за себе си, ако не се получи?

И след като имате по-ясен поглед върху желаното и страшното, опитайте да набележите най-малката безопасна стъпка в исканата посока.

Ето упражнението под формата на табличка:

Какво искам?	От какво се страхувам? Какъв е рискът?	Как ще се погрижа за себе си, ако не се получи?	Коя е безопасната стъпка в желаната посока сега?