Психотерапията е един от начините, чрез които човек може постепенно да започне да живее по-добре. Психотерапията не е поправяне на личността. Стремежът не е клиентът да стане друг човек, това е невъзможно и нереалистично. Целта е клиентът, с помощта на терапевта, да открива как може да живее по-добре, осъзнавайки ресурсите си, излишните товари, потребностите си и изборите си.

Посоката в психотерапията е човек да става по-цялостен и да опознава части от себе си, които може би не е използвал до момента и това се случва в среда на подкрепа и добронамереност. В процеса на свързване с терапевта обикновено клиентът среща ресурси и възможности както в себе си, така и в ситуациите в живота му, които му помагат да открие нови и по-добри алтернативи.

В психотерапията не даваме съвети и решения. Терапевтът не е човек, който знае кое е най-добро за клиента. Терапевтът подпомага клиента – той или тя – да достигне до това кое е добро за него или нея.

Психотерапевтичната ситуация е ситуация на защитеност, подкрепа, добронамереност, сътрудничество и изпробване на нови възможности. През това клиентът изследва своя вътрешен и външен свят, потребностите, чувствата, желанията си, както и възможностите на средата, и достига до своите избори.

Психотерапевтичните сесии протичат под формата на диалог. С топлота и добронамереност клиентът е насърчаван да изследва преживяванията си, потребностите си, мислите си и възможностите си за действие.

КОЛКО ДЪЛГО ПРОДЪЛЖАВА ТЕРАПИЯТА

Понякога клиентите идват с много ясна и фокусирана заявка за консултация. В тези случаи търсеният от тях резултат може да се постигне сравнително бързо, в рамките на няколко срещи. Това са случаите, когато клинетът се чувства удовлетворен от живота си като цяло и има потребност да разгледа заедно с терапевта конкретна ситуация или тема.

Друг път клиентите идват с обща и по-широка неудовлетвореност от живота си. Това усещане „не се чувствам добре като цяло“ вероятно не се случило отведнъж, а са преживявания, трупани в продължение на много време. Тогава психотерапията е по-дълъг и нелинеен процес, в който клиентът постепенно се научава да преструктурира начина, по който преживява себе си и ситуациите в живота си и това на свой ред дава възможност за реални промени в начина на живот.

Психотерапията е и изграждане на нови навици за свързване със себе си, с другите и със ситуациите като цяло. Колко бързо ще изградим този нов начин зависи от много фактори: от това колко сме гъвкави, колко подкрепа получаваме отвътре и отвън, колко дълго сме затвърждавали старите начини, колко вкостени и втвърдени са те, каква връзка изграждаме с човека, който ни подкрекря в този процес.

Психотерапията е процес между терапевта и клиента. Не е реалистично да очакваме, че терапевтът ще отведе клиента магически до желаното място. Понякога се случват „скокове“, но дори и тогава, за да се задържи на желаното място, е нужно намерение и усилие от страна на клиента.

КОЛКО ЧЕСТО Е ДОБРЕ ДА СА СРЕЩИТЕ С ТЕРАПЕВТА

Психотерапията е процес и както във всеки процес ритуалът и ритъмът имат значима роля. Откакто съществува човешката куртура, хората са открили, че ритуалите и ритъмът дават голяма подкрепа на развитието. Така и психотерапията тече по-успешно, ако има ритъм на терапевтичните сесии. Това значи регулярност, предвидимост и очакване. По-ефективен е процесът, когато срещите се случват на определени и предварително уговорени интервали от време. Обикновено това е един път седмично с препоръка да е в един и същи ден и час. Очакването на срещата с терапевта също може да е ценна част от процеса.

Посещаването на терапевтични сесии само „при нужда“ или „по спешност“ може да има предимно облекчаваща функция и рядко води до трайно подобрение на начина на живот.

Важен елемент на ефективната психотерапия, са усещането и намерението от страна на клиента „ангажирам се с моята терапия“. Голяма част от терапията се случва на практика между сесиите, когато клиентите стоят с преживяното и осъзнатото по време на сесията и правят активни стъпки, за да го „живеят“ в реалния живот.