Ако често се чувствате гневни и разочаровани от отношенията си с хората, изтощени и претоварени, възможно е да сте научили да използвате угаждането като стратегия за оцеляване.

Това е модел за адаптация и за справяне с трудностите, който усвояваме още като деца. За разлика от много други модели, които някога са ни вършели работа, но вече са нездравословни, този е много труден за разпознаване. Причината за това е, че угаждането се насърчава от обществото, а често и от близките ни. И така, когато ни казват „Браво“ за нещо, което правим, ние го затвърждаваме.

Ето как угаждането е разрушителен модел, облечен като социално желателно поведение. То е ценно за другите около нас, но руши нас и близките ни отношения.

Какво представлява моделът на угаждането? Това е един постоянен, понякога несъзнаван стремеж другите да са доволни и да ни харесват и одобряват.

В основата на този модел стои вярването: Ако не получа одобрение, съм застрашен от злоупотреба. За да се предпазя, трябва да получа одобрение и другите да са доволни.

Заедно с това вярване в основата на този модел стои чувство на страх и несигурност. Когато има някой около мен, изпитвам тревога. И облекчавам тази тревога, като търся да угодя на човека или да го успокоя, за да имам контрол и предвидимост в ситуацията.

Често в детството на хора, развили този модел, откриваме обкръжение с несигурна и непредвидима емоционална среда. Тоест от най-ранна възраст човекът се научава, че за да се предпази от непредсказуемите или болезнени емоции на някого вкъщи, помага да угажда, да успокоява, да е добро, услужливо и възпитано дете. Така пониква вярването „Безопасно е да си невидим“.

Тези чувства и мисли пораждат хипербдителност у човека, развил угаждането като начин на адаптация. Постоянно сканирам и следя обкръжението, за да доловя и най-малките признаци на потенциална заплаха. Това може да е намръщена физиономия или повишен тон на гласа. Дори безизразното лице може да е заплаха, тъй като не можем да предвидим каква е емоцията зад него. Това постоянно сканиране на средата поражда умора, напрежение и тревога. И в същото време сензитивността и уменията на човека да чете обкръжението се развиват до съвършенство.

Има няколко причини социалната среда да подкрепя този модел на адаптация:

 Тези хора притежават умение да се адаптират към почти всякаква среда. Те са много чувствителни към „езика“ на обкръжението и много бързо влизат в тон.
 Тези хора са почти винаги мили, усмихнати и любезни.
 Те са силни и справящи се, помагат и не „товарят“ другите със своите чувства и нужди.

Ако прочетем тези характеристики като описание и без да се задълбочаваме в това, което стои отдолу, и в това, което плаща човекът като цена, това звучи като портрет на идеалния главен герой.

Ето и някои от последиците от модела на угаждането за човека, който го упражнява:

 Откъсвам се от себе си;
 Губя идентичността си;
 Отказвам се от моите емоционални, физически и/или умствени нужди и процеси;
 Център на моя живот са нуждите на другите;
 Стремя се да бъда свръхчовек: да съм силен, да се справям с всичко сам, да нямам нужди и оплаквания;
 Живея в хроничен стрес, претоварване и изтощение;
 Привличам хора, които злоупотребяват с мен, аз търпя и очаквам все някога да получа своето като награда за добротата и усилията си.

Често има и гняв, ако угаждането не работи, както преди. Ако аз съм научила, че начинът да получа това, което искам, е като угаждам на другите, и стане така, че колкото и да го правя, все не идва моят ред и моите потребности остават трайно неудовлетворени, е нормално да изпитвам гняв, разочарование, предателство, самота. Може да се чувствам и виновна или малоценна, че не съм направила достатъчно, щом аз не получавам.

Хората, които са развили този модел на адаптация, рядко и късно си дават сметка колко висока цена плащат за сигурността си и как им вреди този начин. Най-дълго оцелява вярването, макар и несъзнателно, че угаждането на другите ги пази. С тази адаптация преживяваме илюзия, че контролираме средата, но всъщност ние сме контролираните от собственото си постоянно сканиране и свръхбдителност.

Моделът на угаждането ни дава сигурност и предсказуемост в краткосрочен план, но създава голяма опасност в дългосрочен. Хората, които взаимодействат с другите чрез този модел, толерират злоупотреба, докато стигнат до крайност и вече не могат повече. Тогава идват дълбоките чувства на гняв, вина и разочарование.

Разбира се, угаждането невинаги е разрушително. Можем да забележим и здравословно, и токсично угаждане. За целта е полезно да направим разграничение между нуждата да угодим и желанието да угодим. В първия случай ние сме водени от страх и го правим, защото така сме се научили да оцеляваме. Във втория случай изхождаме от любов и загриженост и за себе си, и за другия едновременно. В първия случай изборът е или Аз, или Ние. Във втория случай има и Аз, и Ние заедно.

Ако разпознавате този модел на адаптация като част и от вашия личен живот, то в момента може би вече правите стъпка към по-добър живот: признавате пред себе си, че това ви вреди.

Тъй като често животът на хората, развили угаждането като адаптация, се върти около другите, то следващият участък от пътя е форма на връщане към себе си. Това е постепенно избистряне или понякога дори изграждане на лична идентичност и извън отношенията. Тук помага да търсим и развиваме лични интереси, цели и ценности, както и да упражняваме да се свързваме и със собствените си нужди.

Това е бавен и постепенен процес, който започва с малки стъпки, като:

 Какво искам аз?
 От какво имам нужда аз?
 Какво харесвам аз?
 Към какво се стремя аз?
 Как искам да изглежда моят живот?

Хубаво е, когато имаме около нас някого, поне един човек, който да ни подкрепя и насърчава в този път към себе си.

Блог