
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, е естественото да търсим да контролираме и манипулираме другия.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, е нормално да се откъснем от своите преживявания и да се фокусираме върху другия.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, е нормално да се опитваме да предвидим, да угаждаме, да извъртаме.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, изпитваме раздразнение, дълг, вина… , но не и избор за себе си.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, сме твърде заети да се пазим.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, е естествено да усещаме, че зависим от другите.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, е естествено да държим другите отговорни за нашите преживявания.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, оставаме в ролята на дете.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, нямаме възможност да пораснем.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, не можем да поемем отговорност за себе си.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, избираме или ти, или аз.
Когато нямаме свободата да кажем и НЕ, няма пространство за свързаност.