През живота ни се срещаме с много хора. Вярвам, че много от тях ни помагат, като ни упътват към скрити съкровища. Тези съкровища могат да са несъзнавани части от нас или пък разкриване на различни капани и ресурси в света навън.

Някои от тези хора са ни симпатични. Случва се те да вървят в същата посока и бихме могли да продължим пътя си с тях. Но има други хора, които след като ни упътят, тръгват по техния си път. Понякога се чувстваме уплашени от предизвикателствата и искаме тези хора, от втория тип, да вървят с нас, да изоставят тяхната цел и да ни подкрепят, докато не намерим съкровището. Но приказките на душата не функционират така. Колкото и помощ да получи героят, накрая трябва сам да се пребори. И за да продължим пътя си, е нужно да благодарим за помощта и да се сбогуваме.

С такава цел предлагам и тази медитация, която се роди у мен в етап на вътрешно сбогуване с важен човек. Тя би ни помогнала да разпознаем хората, които са ни придружили в пътуването към скрито съкровище, да разгледаме какво реално е то, да благодарим и да се сбогуваме. Всеки един от хората, които се появят тук, вероятно отразява част от нас или нашия свят, която е време да бъде пробудена.

Предложение за музикален фон: https://www.youtube.com/watch?v=JNqnOAvuhOM

Затвори очи и се подготви за пътуване навътре. Насочи внимание към дишането си. Забележи как, носейки се по вълните на вдишванията и издишванията си, леко влизаш в пространството вътре в себе си. Постой. Тук е тихо и спокойно. Каквото и да се случва в света навън, тук вътре има място за теб, където е мирно и спокойно. Дишай и огледай това място. Ще видиш как пред теб се открива пътека. Тръгни по нея. Разглеждай внимателно земята, върху която стъпваш. Огледай се встрани. Обърни внимание какво има наоколо. Чуй звуците и усети миризмата във въздуха.

Повърви по пътеката. В един момент от пътя ти тя се разширява и пред очите ти се открива красива поляна. Разгледай я. В средата на поляната има нещо. Може би е камък или дънер, или нещо друго, което добре познаваш. Приближи се до него и остани за малко там. Усети мястото. Вслушай се в звуците. Вдишай от аромата от растенията край теб.

Сега се изправи, направи няколко крачки и отиди до края на поляната. Когато се приближиш, ще видиш, че от тази поляна тръгват различни пътеки. Обиколи цялата поляна и си представи, че я обграждаш.

И така, ти си на поляната, която има ограда. Разгледай оградата. Каква е тя? От какво е направена? Колко е висока? Има ли врата? Каква е тя? Как изглежда?

Върни се на твоето място, в средата на поляната. Огледай я отново. Ще видиш, че са дошли различни хора. Разгледай ги внимателно. Ще разпознаеш някои от тях. Кои са те? Какво правят? Какво е изражението на лицата им? Как са облечени? Има ли сред тях някой, който е време да си тръгне?

Отиди при него. Разгледай го отблизо. Какво го отличава? Какво е характерно за него? Какво ти прави впечатление? Попитай го защо е дошъл, какво ти носи. Чуй какво има да ти каже. Приеми посланието му, дара, насоката. Благодари му. Кажи му какво искаш ти, от какво имаш нужда ти. Поговори с него. Когато усетиш, че е дошло време, поведи го към вратата. Сбогувай се и го изпрати. Забележи как си тръгва, избира една от пътеките и се отдалечава.

Разгледай останалите хора. Повтори този ритуал с всеки от тях, когото изпитваш нужда да изпратиш.

Сега се върни отново в средата на поляната. Настани се удобно на твоето място. Огледай наоколо, усети полъха на вятъра, аромата във въздуха. Вслушай се във всеки звук, който долавяш. Остани за малко така и забележи поляната и усещанията вътре в теб.

Когато усетиш, че е дошло време, стани и тръгни обратно по пътеката, по която дойде. Докато вървиш по нея, насочи внимание към дишането си. С всяко вдишване и издишване леко и плавно се доближаваш до тук и сега. Върви, дишай и пристигай тук. Бавно и внимателно отвори очи.

Блог