„Каквото си мисля, това привличам“?


Можем ли със силата на мисълта да влияем върху събитията в живота ни?

Все по-често срещам хора, които се страхуват от мислите си, вярвайки, че с мисълта си могат да привлекат различни събития. Те споделят вярването „Ако си го мисля, ще ми се случи“. В същото време ние много трудно можем да контролираме мислите си. Можем да влияем върху отношението, което имаме към тях, но рядко имаме силата да управляваме мисловния си процес.

Ето защо ми се иска да разгледаме вярването „Каквото си мисля, това привличам“ и да изследваме дали и доколко е адаптивно да му се доверяваме.  

В развитието си ние, хората, вървим през различни стадии и носим в себе си като тесте от карти всички етапи, през които сме преминали.

Срещата ни с различни хора, ситуации и вярвания вадят различна карта от тестето. Ако стоим дълго в контакт с дадено вярване, съответната карта може да добие голяма власт над останалите.

В хода на човешкото си развитие ние всички преминаваме през така наречения етап на „магично мислене“. Това е период между около 3 и 7 годишна възраст, през който детето преживява себе си като център и вярва, че светът се върти около него. В този период доминира карта с вярване, че човек е причина за събитията, които му се случват. Например: детето се ядосва на братчето си, братчето се разболява и детето вярва, че то е виновно, че то е причинило болестта, защото се е ядосало или защото е пожелало нещо лошо. Ето как събития, случили се в периода на магичното мислене, оставят голяма следа в усещането на човека за себе си, за своята сила и контрол, както и в преживяването на чувство на вина.

Магичното мислене се характеризира със следните вярвания:

  • Мисля си го, значи ще се случи.
  • Искам го, значи ще стане.
  • Ако много го искам, ще се сбъдне.
  • Случи се, защото го пожелах.
  • Вината е моя. Аз го направих.
  • Светът се върти около мен.
  • Каквото и да стане, то е награда или наказание лично за мен.

Магичното мислене е форма на преход между етапа от детството, когато възприемаме света като продължение на нас самите, и етапа, когато осъзнаваме, че светът съществува и независимо от нас и нашите мисли и желания.

След като преминем през този период на магично мислене, навлизаме в етапа на логическото мислене. На този етап, във възрастта между 7 и 11 години, започваме да правим разлика между причинност и случайност. Мисленето на този етап става по-широко и започва да включва в себе си неопределеността на света около нас. Това е етап от умственото ни развитие, когато разбираме, че светът е по-широк и не всичко се върти около нас.

Какво е характерно за този период:

  • Разбираме, че не можем да контролираме света.
  • Развиваме по-голяма толерантност към нещата, които са извън нашия контрол.
  • Учим се да разграничаваме кое зависи от нас и кое не.
  • Развиваме полярността доверие – контрол.
  • Разбираме, че мислите са просто мисли, че емоциите и чувствата са емоции и чувства и че това, което преживяваме вътре в себе си, не определя света навън.
  • Изграждаме граница между вътрешния си свят на мисли, чувства и усещания и реалността навън. Тази граница е много важна за психичното здраве.
  • Осъзнаваме разликата между мисля и правя, между искам и правя и между чувствам и действам. Това е съществен етап на здравото психично развитие.

За да преминем през този етап и да го интегрираме в мисловната си система, е нужно да разполагаме с достатъчно вътрешни ресурси. Не е лесно да живеем с доверие, че можем да оцелеем и в несигурния свят на случайността. Растем, когато се учим да допускаме, че важни неща могат да се случват независимо от волята и намерението ни.  

Магичното мислене е част от нас, хората. То формира етап в индивидуалното ни развитие. И също е стъпало в колективното ни еволюционно развитие. Рожба на колективното магично мислене например е вярването, че Земята е център, че природните явления са следствие от конкретни човешки желания и молби.

Когато избираме да вярваме в „Каквото си мисля, това привличам“, ние вадим мисловната карта, която съответства на възрастта между 3 и 7 години. И ако се страхуваме от мислите си, помага да извадим и следващата мисловна карта, тази, която съответства на развитието ни в периода 7 -11 години.

Разбира се, ние сме цялостни същества. Факт е, че мислите ни, чувствата ни, усещанията ни и взаимоотношенията ни са част от единно цяло. Природата на мислите ни влияе и отразява други части от нашето същество. Мислите ни имат силата да насочват вниманието ни в една или друга посока. Така това, на което обръщаме повече внимание, има по-голямо влияние върху нас и съответно става по-осезаема част от емоционалната ни почва. Емоционалният фон, в който живеем, на свой ред, оказва влияние върху изборите ни. Различните избори са различни пътеки, по които можем да вървим. Това е индиректният път, по който вярвам, че мислите ни могат да влияят на действителността. И този път е много различен и далеч по-малко буквален от вярването, че каквото си мислим, това привличаме.

Блог